05 - 06 September 2016

Brown Cup & Ilina Cup

Veliko Tarnovo

Organized by Brownteam

    • 05 September 2016
Ilina Cup
2 x sprint events
Belyakovetc & Sv. Gora
    • 06 September 2016
Brown Cup
middle distance
V. Tarnovo - Poligona
    • 06 September 2016
Brown Crazy Run
running show
V. Tarnovo - Poligona

Интервю с Кирил Николов - Дизела

Второто интервю, което Ви представяме, е това с най-успешния летен ориентировач на България, който се изявява успешно и в планинското бягане и освен това е известен с впечатляващите си странични проекти като изкачване на 5-те най-високи планини в България за 1 денонощие и преодоляване на 700-километровия маршрут на Ком-Емине за 5 денонощия.

disl

  Кирил Николов - победител Brown Cup 2012

1. Дизел, няма да те питаме коя е най-добрата Браун Купа досега, защото не си участвал на всички. Но пък си достатъчно квалифициран, за да поискаме от теб съвет. Целите на Браун Къп са ясни – да идват много хора, да се кефят и по възможност да не подават контестации. Какво би ни посъветвал, за да станем по-добри?

 Не мога да си позволя да давам такива съвети, но мога да кажа аз какво очаквам, когато отида на състезание по ориентиране. Първо и най важното нещо е разбира се картата. Колкото и елементарен да е района, очаквам картата да е много добра и да не мисля за това дали мога да разчитам на нея или не. Второто нещо разбира се е района. Знам че е много трудно да се намерят интересни райони в някои части на България, но когато организаторите искат да затруднят състезателите технически винаги могат да го направят. Третото нещо е маршрута. Бягал съм много лесни маршрути на трудни райони иобратното. На доста състезания не се обръща достатъчно внимание на това, но колкото по-мислен и труден технически е маршрута, толкова по-голямо е удоволствието от ориентирането. И на последно мястно, но не по значение е точките да са на правилното място

Ако тези четири неща са на ниво за мен състезанието е добро. Естествено е хубаво състезанието да има завършен вид с добра финална арена и така важните за някои (Бира и кебабчета), но това е второстепенно.

2. Кое е най-доброто Българско (но не международно) състезание, на което някога си участвал, уточняваме – от техническа гледна точка (маршрути, карта, район)?

Определено любимия ми район в България е Мальовица. В една карта са събрани 3 типа район, което може да направи едно състезание доста интересно. Но така и не съм участвал на състезание там. Топ 3 с райони допълват „Белоградчишките Скали“ и „Златни Пясъци“ затова очаквам и много интересна Купа България тази година.

3. Ти навлезе в световния елит след сравнително продължителен престой в скандинавието. Въпреки че може и да не ни хареса отговора на този въпрос – мислиш ли, че е възможно Българин да стане фактор в световното ориентиране, ако си тренира тук?

Ако Балканите бяха родината на ориентирането, това щеше да е възможно. Но тъй като повечето големи (да не кажа всички) състезания се провеждат в Скандинавието, престоя там е задължителен ако искаш да си конкурентоспособен. Няма къде на друго място да тренираш на такъв тип район за да придобиеш нужния опит а и там има най-силна конкуренция. Та ако искаш отговора ми в няколко думи е: Не мисля че това е възможно!

4. Напоследък стана известен и извън спортните среди, благодарение на дръзките си и екстремни странични проекти. Как ти влияят те – по-скоро те разсейват от подготовката в коронния ти спорт, или ти помагат защото разнообразието ти дава нов поглед върху нещата?

В живота на всеки човек идва момент, когато има нужда от промяна за да се развива. Последните няколко години нещата с ориентирането доста зациклиха (имам предвид - случва се едно и също по едно и също време от годината). Тези проекти и участията ми в състезания по планинско бягане, разнообразиха тренировъчната ми прграма и ми помогнаха да погледна на нещата по друг начин. Запознаха ме с много станични хора които не се занимават със спорт активно от които много научих и по този начин се развивам не само в спортен аспект. Също много важно нещо е, че чрез тези проекти успях да се сдобия със спонсори, чрез финансовата помощ на които успявам да тренирам професионално любимия си спорт - ориентиране.

5. Спортът Ориентиране губи голяма част от своите таланти в тинейджърска възраст и следващият ми въпрос е много важен в тази връзка. Как успя да съхраниш и да усилиш мотивацията си, в годините, в които връстниците ти се отдадоха на „абитуриентски” и „студентски” живот и въобще, наистина ли лишенията са толкова сериозни за да станеш елитен състезател или може да се постигне някакъв баланс между „нощни” забавления и живот на състезател, поне в младежка възраст?

Вече не си спомням много добре. Все пак това беше преди доста години. Но мисля че това което тогава се случи с мен е, че аз разбрах, че искам да стана добър състеазтел и да постигна високи резултати в ориентирането. И в момента в който разбрах какво точно искам, започнах да работя за това. Поставях си ясни цели и ги изпълнявах стъпка по стъпка. Но има нещо много важно, от което смятам че всеки един млад състезател има нужда в младежките си години, а именно добър треньор. И като казвам добър треньор нямам предвид човек, който да ти пише плановете или да ти поставя точки в гората. Тогавашния ми треньор - Илиан Дянков беше общо взето семейство за мен. Аз наистина нямах нужда да ходя по дискотеки, но очаквах с нетърпение всяка една тренировка. Сега времената са различни с цялата тази информация, която ни залива постоянно. Всички сме се превърнали в материалисти и първото нещо което ни интересува сякаш е да попитаме, какво ще получа аз или колко пари ще спечеля като стана професионален ориентировач. Няма точна рецепта как да запалим и после, най-трудното според мен, да задържим талантливите деца да станат елитни спортисти. И мисля че най-добрия начин да се постигне това е с личен пример, което се опитвам да правя постоянно.

6. Мислиш ли, че има някакъв шанс да видим някога ориентирането в сегашния му формат в олимпийската програма, при положение, че заради „човешкият фактор”, не може да бъде гарантирана неприкосновеността на района, картата и маршрутите, които играят много важна роля и в класирането, разбира се?

Мисля че няма никакъв проблем, ориентирането още сега да влезе в програмата на олимпийските игри в този си му вид с малки промени, разбира се. Работата е то да се представи на широката публика, по един достъпен начин за да могат хората по-лесно да го разбират, гледайки го по телевизията и мисля, че има много потенциал в това. Но за мен лично сценария в който ориентирането става известен спорт, гледаем по телевизията и в същото време не е олимпийски е иделания вариант. Олимпийските игри са толкова опорочени вече, че няма накъде - със всичките задкулисни игри и лобизъм за които обикновенните хора дори не са и чували. Аз лично смятам че много скоро на олимпийските игри няма да се отдава такова внимание, като в момента.

7. Разбира се, стандартния въпрос в интервю с теб – какво предизвикателство да очакваме от теб тази година, освен повторния опит за смазване на рекорда на Ком-Емине?

Да Ком-Емине ще се случи тази година отново. В края на свгуст ще се опитам отново да измина разтоянието за по-малко от 5 дни. Организацията ще е още по-стегната и вярвам че и резултата ще е по-добър от миналогодишния.

Автор: Иван Димитров

Go to top